Готин линк №5: Интервю с Lost Chalga
За американската любов към чалгата и създаването на онлайн архиви
Здравейте! Готин линк е имейл бюлетин за българските неща в интернет.
Чалгата е важна част от музикалната ни история. Въпреки това в България жанрът все още не се приема достатъчно насериозно, заради което много от ранните чалга албуми са застрашени от изчезване. Често усилията за документиране и архивиране идват от чужбина.
В последния брой стана дума за Lost Chalga – Facebook страница и YouTube канал, качващи ретро чалга албуми. Преди седмица се престраших да им пиша на ЛС и резултатът е първото интервю в историята на Готин линк и една изключително интересна история за дигитализиране на редки касетки, битки с автоматизираните системи на YouTube, най-добрите текстове на Андреа и още…
Интервюто се проведе на английски, преводът на български е от мен. Ако искате да прочетете текста в оригинал, той е наличен в новата рубрика на бюлетина: Готин линк на английски.
Как откри чалгата?
Американец съм, живея в Ню Йорк. Не говоря български. Интересувам се от чуждестранна музика, откакто бях на 14 (сега съм на 30). Израснах с YouTube, още от ранните ѝ години платформата ми помогна да открия много музика от целия свят. Слушам българска музика от около 2007 година, но открих чалгата през 2009-та, когато чух “Излъжи ме” на Андреа. Тази песен беше моят летен химн, свързвам я с много мили спомени от юношеските ми години.
Помня, че бях тотално обсебен от стила и звученето на Андреа. Започнах да слушам останалите ѝ песни и така стигнах до чалгата и попфолка (излишно е да споменавам, че и до днес Андреа ми е любимата изпълнителка). Оттам започнах да слушам всякаква балканска музика – турбофолк, манеле, талава, лаико – но винаги най-много съм харесвал чалгата.
Знаех, че жанрът се е появил след падането на комунизма. В началото си мислех, че единствените чалга изпълнители са тези от края на 90-те и началото на 2000-те: Камелия, Мария, Десислава, пр., а единствените лейбъли – Пайнер, АРА и Съни (за мен те са Големите 3). Около 2015-2016 г. попаднах на YouTube канал, много подобен на моя, който качваше редки чалга албуми и видеоклипове. Не можех да разбера защо в Google нямаше никаква информация за много от певците. Един ден видях, че каналът е свален от YouTube. Стана ми тъжно, че такава страхотна колекция си е отишла просто така. След известно време човекът, поддържащ канала, се опита да качи видеата отново, но каналът пак беше терминиран. Този път реших да му пиша, за да го помоля за една песен, която много харесвах (Грета - “Кадифе”). Човекът се оказа българка, използваща псевдонима Страстна. Тя ми изпрати целия албум на Грета и така постави началото на моята дигитална колекция. Не всички песни, които тя имаше, бяха в най-доброто качество. Не е лесно да направиш безупречна дигитализация на касетка.
По-късно, вдъхновен от нея, реших да направя свой архив с ретро чалга. През 2019 г. си купих около 35 диска от Discogs. Някои от тях се оказаха ужасно редки, например албумът “Щастлива съм” на Таня Боева, за който платих към 6 евро. Оказа се, че голяма част от архивите на българските лейбъли не са достъпни в дигитален формат. Лейбълите от бивша Югославия имат дигитални архиви – дори тези, които вече не са активни. Защо българските нямат? От приятелите ми българи научих, че вероятно е защото: 1) лейбълите са унищожили или загубили оригиналните записи; 2) не им пука; 3) нямат авторските права върху музиката (макар че много турбофолк песни също са плагиатствани, а са налични в iTunes).
Това е толкова тъжно. Дори и да се свържеш директно с изпълнителите, много от тях не притежават оригиналните записи на собствените си песни. Така е не само при чалгата, а и при много от естрадната музика. Затова започнах да качвам всякаква българска музика на канала си, не само чалга. Тъжно е, че има риск тези песни да изчезнат и да не бъдат чути никога повече. Започнах да моля приятелите ми в България да ми помагат с купуването на албуми от сайтове като Bazar.bg, защото продавачите в Discogs обичат да надуват цените.
Членувам в няколко колекционерски групи във Фейсбук, но за жалост много от хората там не споделят моите виждания за опазването на музиката. Всъщност тези групи са много токсични. Хората не си дават редките албуми, искат да си ги пазят само за себе си. Често получавам един и същ отговор, когато помоля някого за запис от CD: “Четецът ми не работи.” Дори и когато им предложа нещо от моята колекция в замяна. Много жалко мислене – музиката трябва да сплотява хората.
Как се справяш със системата за авторски права на YouTube?
Работата по канала ми доставя искрено удоволствие, но правилата за авторски права на YouTube са твърде строги. Постоянно се притеснявам от предупреждения за нарушения на авторските права, тъй като те могат да доведат до изтриване на канала ми. Искам да подчертая, че каналът ми не е монетизиран и не изкарвам пари от него, но тъй като много от ретро чалга песните са кавъри на други песни, получавам оплаквания от притежателите на правата на оригиналите. През лятото се наложи да направя канала си частен поради две активни оплаквания от сръбския композитор Стева Симеунович. Още едно такова и каналът ми би бил изтрит перманентно. Предупрежденията изтичат след около три месеца. Изпратих имейл на Стева, за да му обясня идеята на моя канал, но така и не получих отговор.
В миналото съм получавал оплаквания и от български изпълнители, което наистина ме изненадва. Преди няколко години получих предупреждение от Бойка Дангова, затова изтрих всичките ѝ албуми от канала. Предположих, че тя би предпочела да ги качи на своя канал заради потребителския трафик. Ако отворите официалния ѝ YouTube канал обаче, ще видите, че там албумите ги няма, а всичките видеа са свалени от Vbox7 и имат водния знак на Planetcho (бел.ред. Planetcho поддържа огромен архив с чалга клипове във Vbox7). Много странно решение от нейна страна. Други изпълнители обаче много се радват, когато открият старата си музика в моя канал. Например Екстра Нина споделя видеата ми в официалния си фейсбук.
Какво е чувството да имаш публика, която невинаги оценява значимостта на това, което правиш?
Докато каналът ми беше частен, получих няколко комично-драматични съобщения. Обвиниха ме, че съм скрил видеата, за да си играя с чувствата им – пълни глупости. Получавам и много невежи съобщения, когато изтрия и кача албум наново. Презаписът на касети в дигитален формат е нелека работа и не всички касетофони са с добро качество. Старая се да качвам всичко в най-високото възможно качество.
Наистина се надявам, че някой ден лейбълите ще осъзнаят, че има голямо търсене за тази музика, и ще качат архивите си онлайн.
Спомена, че не говориш български — обръщаш ли внимание на текстовете на песните?
Да, интересувам се от текстовете. Имам приятел българин в Калифорния и понякога го моля за преводи, когато Google Translate не се справя. Забелязал съм промяна в лириката на съвременния попфолк. Ретро чалгата е много поетична, набляга на метафори и има множество тълкувания. Днешните песни са с по-прости и директни текстове. Например, новата версия на “Огън и лед” на Бони: бийтът е супер, но на текста му личи, че е стар. Един от любимите ми текстове е този на “Лоша” на Андреа. Първия ред, “Ще понеса греха, ако е с твойто име.” Обичам тази фраза толкова много, чак ме побиват тръпки. Искам да си я татуирам някой ден. Друга песен, чийто текст много харесвам, е “Нека” на Екстра Нина. Много е драматична. Честно казано това е една от най-добрите ѝ песни. Текстовете на тези песни винаги ме изумяват, рядко чуваш такава поетика в масовата англоезична музика.
Освен музиката, ти се стараеш да сканираш и качваш обложките на албумите. Дизайнът на обложките на ретро чалгата ми е много интересен, има много забавна естетика. Какви са твоите наблюдения?
Много обичам обложките. Обичам и това, че всеки лейбъл си има собствен стил. Обложките на Милена рекърдс са с ярки и пастелни нюанси. Tези на Пайнер са студени и спокойни, с контрастен бял фон. Тези на АРА са с плътни, наситени нюанси. Липсват ми старите обложки. Забелязал ли си, че новите дизайни на Пайнер изобщо не са динамични? Следват тенденциите на минимализма, но не са никак привлекателни.
Слушаш ли съвременна чалга? Какво мислиш за еволюцията на жанра през последните 10 години?
Слушам съвременна чалга, но, честно казано, жанрът се е променил много и рядко ме впечатлява. Текстовете на новите песни ми се струват доста опростени. Мисля, че това отразява предпочитанието на сегашното поколение към естетиката, вместо към изкуството или истинския талант. Не разбирам защо изпълнители като Ариа, която дори не пее в песните си, а просто говори, са популярни. А талантливи изпълнители като Таня Маринова биват пренебрегвани. Наистина не харесвам посоката, в която жанрът се развива. Вече е по-малко попфолк и повече западно влияние. Като че ли забавлението вече не е толкова важно. Като гледаш стари клипове от “Планета Дерби” или музикални награди, на които изпълнители от различни лейбъли споделят сцената, или промоционални концерти – там има усещане за семейство. Вече го няма. Всеки е сам за себе си. Тези дни не се вълнувам от нови песни. Мисля, че 2010-те бяха върхът на чалгата и се радвам, че израснах тогава. Може би около 2018 г. започнах да забелязвам как жанрът се превръща в това, което е сега – бездушен и лишен от майсторство. Последната песен, която наистина харесах, беше Welcome to Bulgaria (бел. ред. на Галена и DJ Дамян) и по случайност тя е трибют към ретро ерата. Хареса ми и това, че текстът е на Мариета Ангелова. Това е име, което вече не виждаш често. “Господ е българин” е много добър завършек на песента, много ми хареса.
Последвайте Lost Chalga във Facebook и YouTube, както и резервния им канал Retro Katalog, където качват модерни албуми и компилации.
Бележка 16.03.23 - Оригиналните канали Lost Chalga и Retro Katalog бяха изтрити от автоматизираната система на YouTube. Линковете в статията са сменени да сочат към новия канал на Lost Chalga.
Малка техническа бележка: човекът зад Lost Chalga пожела да остане анонимен и на английски предпочете местоименията they/them – “те/тях.” Поради особеностите на българската граматика, в много от изреченията се предполага пол, който липсва в английската версия на разговора ни.
Ако Готин линк ви е харесал, може да го препратите на приятел. А ако не сте абонирани, може да го направите безплатно, за да получавате новите броеве по имейл.
Благодаря за усилията, които си положил, за да осъществиш това интервю. Толкова интересно!
много интересен материал!